САМО В PATREON: ЖЪЛТАТА КОКОШКА - еп. 2 от историите на Карбовски зад кадър!

Браво бе Карбовски....и моята майка и сестра бяха журналисти,но очинаха

Дано не е последното видео за канала. Предполагам ,че сте в сезонна почивка(надявам се).

Страхотни истоии. Карат ме да се замисля.

Помагал съм на случайни хора. Помагал съм на каузи. Не всяка помощ е с пари. Помагали са ми и на мен - случайни хора, дето с нищо не са ми били длъжни, ей така в някаква ситуация са ми помагали, за което им благодаря. И когато човек има поне частица емпатия към заобикалящия свят, тогава сам виждаш хората в нужда и където можеш им помагаш. Много често помощта струва 5 минути лично време, но решаваш нечий реален проблем. Дали да бутнеш кола да запали, дали да помогнеш на някой да си качи хладилника по стълбите или на стара жена да и поносиш покупките да не и тежат. Този първо сам се е наврял в кофти ситуация - кредитите не се теглят сами. Като му е опряло яйцето е потърсил помощ и е получил. И накрая вместо да разбере, че за да работи това трябва всички да си помагаме е отбил номера с кокошката. От където дошло, там отишло. Мога да се обзаложа, че отдавна е профукал парите, а нищо чудно вече да има и нови борчове. Само че вече никой няма да иска да му ги плаща.

Благодаря за историята, г-н Карбовски. Поведението на този човек не е представително за хората като цяло. Има добри и объркани хора навсякъде – ние не сме изключение. Идеята да „предадеш нататък“ доброто не е само американска – тя е универсална и важи за всички общества. Най-важното е, че вие и вашият екип сте помогнали. Именно такива истории трябва да се разказват – за да напомнят, че доброто съществува и има смисъл да се прави. Дори когато хората, които го предават нататък, са малко, пак си струва – защото така се възпитава общество и се дава пример.

Уважаеми Карбовски и екип, Поканете за интервю Сергей Караганов? И ако приемате въпроси: Коя европейска държава ще претърпи ядрен отговор от Русия до една година? Интервюто на Д. Панченко: https://youtu.be/YGQPBfYjyWQ

Без да претендирам, че знам какви са вярванията на този човек за морала и етиката, как са се образували и развили у него, на основата на какъв опит, предполагам, че са нещо близко до следното: атеистичната вяра и представа, че "животът е един/веднъж се живее" и в резултат на това "когато ти се дава/когато животът ти дава - вземай". И ако тази вяра и представа е вярна/истина, тогава и тези действия също са правилни. Защото, ако наистина няма нищо след смъртта, ако живота е само тук и веднъж, ако живота е предимно или изцяло материален, ако целта и смисъла на всичко се върти предимно или изцяло около мен, ако живота е това, което си го направя и съответно не съм длъжен да мисля за другите, не съм отговорен към другите, а само или предимно към себе си, защо тогава да не "взема, когато ми се даде", защо да не се стремя да имам колкото се може повече от всичко - емоции, усещания, вещи (а ако за немалко от тези неща ще ми помогнат парите, защо да не го направя?)? Важното е да живееш "тук и сега" докогато и както можеш, понеже няма "след това". В този ред на мисли разликата между този човек и случай и този на един депутат например, който ще направи далавера с обществена поръчка или европрограма, или с този, който се е облагодетелствал от приватизацията за своя сметка, е само в размера на сумата, но в същността си е едно и също - лично облагодетелстване. Може би много хора ще прибързат да го осъдят и да се питат как е възможно някой да е толкова неблагодарен. И това не би било напълно погрешно, но и не е напълно правилно, ако нещата се погледнат от друг ъгъл. По-лошото е, че този човек и този случай не са изключение, а по-скоро правило и не само за нашия народ и общество, а за хората по принцип. Всъщност повечето от нас биха постъпили, ако не по същия, то поне по подобен начин - и ако не непременно като човека от историята, където сумата за някои може би е по-малка, то в случая на депутата, който е изкушен да направи няколкостотин хиляди или няколко милиона, или приватизатора, нещата вече изглеждат други. Колко от нас ще постъпят 'правилно" в тези случаи? Но наистина. Не само на думи? Може би причината да не сме откраднали милиони не е непременно, че сме по-морални, а че не сме били изкушени по този начин. Колко хора, при предложение и възможност да изкарат няколкостотин хиляди или няколко милиона, като цената за това е предимно другите да те намразят, ще се въздържат да го направят, защото "имат принципи", или "така е правилно"? Едва ли ще са много. Отношението по-скоро би било: "Хората и сега ме мразят, а защо да не взема да изкарам пари, когато ми се отдава възможност, която може вече никога да не получа?" Ако живота обаче е повече от това предимно да потребяваш вещи (материлизъм), чувства, удоволствия и усещания (хедонизъм), ако има нещо след смъртта, ако ще трябва да отговаряш за своите постъпки тук, тогава най-малкото ще се замислиш една идея повече, а в по-добрия случай и ще действаш и живееш и по по-различен начин, и не просто защото "така е правилно", а защото това е Истината. А Истината първо винаги е по-добра от лъжата и по-добра и по-полезна за човека в дългосрочен план, и второ, на основата на тази Истина ще се определи дали човека ще има вечен живот с Бога или вечен живот без Бога. Означава ли това, че вярващия винаги живее според нея и винаги постъпва правилно? Не. Всъщност често пъти и той прави това, което иска, а не това, което трябва, макар и да знае, че не е правилно. Но той е наясно със своите недостатъци и осъзнава, че именно заради това има нужда от Спасител. Хубавото в случая е, че благодарение на съвестта си този човек също е осъзнал, че не постъпва правилно и вероятно това е причината да е искал да се "откупи" чрез кокошката. Това показва, че не се е изгубил напълно и че за него все още е имало надежда да се поправи. Дано да е тръгнал по по-добър път. Историите от тази поредица са прекрасни! Продължавай да разказваш!

На мен твоите "истории" са ми най по сърце. Щото си си баш ти и по-истински няма накъде. А хич не си случаен човек, нито случаен журналист. Копай си лехичката, а пък за душманите има кой да се погрижи. На Човека грижата му е за другите хора. Благодаря.

Евала!

Покъртителна история, разголваща дълбините на нечия човешка същност.

Историята е запомняща се. Гледната точка на този мъж според мен е: „Аз не съм получил подарък. Получих шанс да спася живота и дома си.“ Защото си мисля, че човек, който доскоро е мислил за самоубийство, невинаги започва веднага да мисли рационално и великодушно. Ако дарението е било предназначено за него, той вероятно го е възприел като свои пари. А може би след година-две, след като стъпи на краката си, сам би решил да помогне на някого. Истинската добрина според мен не е да дариш под натиск или пред камера. Истинската добрина е да го направиш, когато никой не те гледа. Лично аз не бих осъдила този човек за отказа му. Но бих запомнила, че ако някога изпадна в беда и някой ми помогне, бих искала един ден да върна жеста към друг човек. Това не е дълг към дарителите. По-скоро е начин веригата на доброто да продължи. И за финал – лично аз бих дала веднага остатъка от парите за детето.