СПЕЦИАЛНО ЗА PATREON: Историите на Карбовски - зад кадър! Епизод 1: СЛАДОЛЕД
Скъпи пейтриънци,
специално и само за Пейтриън, Карбовски започва нова поредица, в която ще разказва своите лични истории зад кадър.
Какво всъщност вижда и чува водещият, докато снима филмите си? Какво е онова, което остава скрито?
Обикновено най-важното се запазва невидимо за публиката. Освен когато сам авторът не реши да ви споделии историите, които не виждате.
Ето как започва приказка номер 1 на Карбовски, наречена СЛАДОЛЕД:
"Когато човек е млад, той не чува Йерихонската тръба. Не пътува много, а трябва! Трябва да ходиш напред назад, да срещаш хора, да правиш каквото си искаш, да рискуваш. Виждаш път - къде отива той? Трябва да ходиш по този път малко и да видиш къде отива. Дори и той никъде да не води, ще се върнеш, не е страшно.
Реших да разказвам истории, защото зад кадър, зад случките във филмите, които са разказани, вече има много повече. Много красиво и много страшно нещо, което може би само авторът може да го разказва. Цял живот се опитвам нещо да разказвам...
Обаче има неща, които не успяваме да разкажем, защото са минали през душицата на човека и сърчицето..."
Приятно гледане. И пишете - искате ли още истории зад кадър, лично от #Карбовски:))
***
✅ Подкрепете независимата журналистика и работата на @Martin_Karbowski в:
➡️ Patreon: / martin_karbowski
➡️ PayPal: https://www.paypal.com/ : karbovski.paypal@gmail.com
➡️ Revolut: https://revolut.me/karbowski
➡️ Банкова сметка: BG42BPBI79421024915201 / за Фондация Професионална логистика
Comments (30)
Е, няма друг такъв разказвач на истории... отиде едно кило сълзи ❤
Благодаря, тази история сте я разказвали някъде, в някакво интервю, много добре си я спомням, и тогава ме просълзи.
Благодаря за човешката история!
Безутешно е, ако не си могъл да кажеш на някой, че го обичаш, а него вече го няма. Утеха е, ако си успял да го направиш. Не спирайте да го казвате на онези, които обичате. Няма нищо по- важно от това!
Бог да те благослови Марто! Прости ме, че говоря на "ти". Следвам те от години и си "част от деня ми, от живота ми". Велик си! Поклон доземи!
Харесвам интервютата, които правиш, харесвам те, като журналист. Обаче на теб това ти е силата. Да разказваш големите истории на малките хора. Благодаря, Марто!
Разплака ме
Изпратил съм близки хора без време в отвъдното и знам едно. Никой не ни е обещал, че ще има утре, затова бъдете добри с близките ви хора. Защото не знаете кой от тях виждате за последен път или те вас. Това прави разделите по-леки и човек си знае, че е казал което е било важно на другия. Ред за там няма, така че си носете новите дрехи и се обичайте с близките хора.
Много силна история.... Останах без думи
Насълзиха ми се очите...Припознах се в тази история.И аз не можах да кажа на най-близкия ми човек, преди да си отиде от този свят, че го обичам!Няколко минути, след като излязох от болничната стая, ми се обадиха, че си е заминал. Обичайте и уважавайте роднините, близките и приятелите си!Прекарвайте време с тях. Не си губете времето в социални мрежи докато сте заедно. Време няма! Казва Ви го човек, който едва навършил Христова възраст, вече беше погребал почти цялото си семейство! Бъдете здрави и щастливи!
Разплака ме тази история. Благодаря, че я разказахте г-н Карбовски.
Петимни сме всички за такава, простичка човещина... Благодаря, продължавай🍀❤️
Покъртително! Без думи съм. Поздрави.
Тази история, много е хубава. Хубава, и поучителна. Обаче за друго ми се иска да напиша. Дадох си сметка, и то доста прилична, за труда на разследващият журналист. Това да се ровиш в клоаката на социални, политически, финансови и всякакви други сфери на живота - това е много страшно. Това е много страшно, особено ако не си поръчков журналист. Ако си журналист, който в края на деня ще си спомня лицата на хората от материала, журналист, който ще си спомня емоциите, владели го през деня. Респект! Трижди респект Мартине!
Мартине, хейтърите ти могат само да ти дишат прахта. Пишеш страхотно, грабваш и сърцето, и душата … безмилостно.👀 Оставяш ни без дъх. Благодаря ти. Продължавай!🥰🥰🥰
Благодаря!
Пожелавам, на всички: Когато близък човек, ни поиска, нещо важно, за него, да имаме осъзнатост, да го разберем, да го усетим и ако е по силите ни, да му го дарим.
Благодаря 👫
Трогателна История. За мен поуката е: Прави добро, защото утре може да е късно
Благодаря, че ни разказахте за тази толкова истинска, човешка история. В ерата на изкуствения интелект жадувам за точно такива случки и истории, които ни свързват със естествения (ни) Интелект.
Красива история г-н Карбовски ,тъжна и драматична ,хемингуейска една такава ...Изключително талантлив разказвач на истори сте вие...сами ви намират там , в горите телилейски .Но май няма много желаещи да се загубят по тия места без джи пи еси .Благодаря ви ,че намирате време !
История, която се запомня от душата, не от ума. Помня я от едно от най-любимите интервюта, които си давал, при Ваня Щерева.
Благодаря ти господин Карбовски. Хубава истинска история. Човешка. Благодаря ти.
Благодаря за тази история!
Браво...тази иснория беше силна..
Тъжно, мило, истинско...Чакаме още :) . Благодаря!
Чудесна идея и докосваща житейска история! На фона на злободневните теми има нужда и от вечни истории да не забравяме, че сме хора.
Г-н Карбовски, много ви благодаря за тази поучителна История. Тъжно ми стана за този дядо, но това е старото поколение, не са давали много свобода на чувствата си. Едно е сигурно,те са се обичали истински! В днешно време, говорят много за любов, а се оставят още на втория ден. Защото забравят, че всички сме се засилили към един и същи край. Някои по-рано, други по-късно. Живеем в свят на зомбита, в който властва телефона, а човещината бива погребана. Поуката обаче е една, никога не отказвай, малък жест, защото не се знае, дали няма да е последния който ще направиш. Да е жив и здрав, милият Дядо. Всеки си учи Уроците на този свят, ако е буден.
Чеховите разкази не са измислица. Литературата е буквално край пътя на всеки от нас.
поздрави, Марто! Силна история. Винаги съм се радвал когато те слушам. Бъдете живи и здрави!